От Белгия може да тръгне нова революция във футболния бизнес, така както преди повече от 20 години се случи и с правилото “Босман”, променило завинаги трансферния пазар.
На 18 януари 2018 година се очаква да бъде произнесено решението на Апелативния съд в Брюксел по дело на малък клуб от региона на Лиеж и инвестиционния фонд Doyen Sports срещу три от основните правила на ФИФА и УЕФА – финансовия феърплей, забраната за притежаването на правата на играчи от трети страни (ТРО) и легитимността на Спортния арбитражен съд в Лозана.
Ищците настояват делото да бъде изпратено за разглеждане от Европейския съд, тъй като според тях правилата на ФИФА и УЕФА нарушават основните закони на Европейския съюз: свободна конкуренция, свободно движение на капитали, свобода на инвестиране, свободно предвижване на работници и услуги.
Подобен казус вече имаше през 2015 година, когато първоинстанционен съд в Брюксел удовлетвори жалба на футболния агент Даниел Стриани и я пренасочи за разглеждане в Европейския съд.
Тогава той атакува правилата за финансовия феърплей като противоречащи на фундаменталните правила на ЕС. Европейският съд обаче сметна за неприемливо и „лишено от смисъл“ запитването по решението на белгийския съд и не го разгледа, което се прие като победа за УЕФА.
По същото време е заведено и делото, чиято развръзка се очаква на 18 януари. По него работят същите адвокати, работили и по случая „Босман“ и делото на Стриани – Жан-Луи Дюпон и Мартин Хисел.
Ищците са ФК Серен и вездесъщия инвестиционен фонд Doyen Sports, който преди забраната за притежаване на състезателните права от трети страни имаше солидна клиентела начело с Неймар, Фалкао и куп други футболисти. Те искат забраната да бъде заменена с по-стриктна регулация.
В мотивите си те посочват, че в момента ФИФА няма толкова строги регулации относно собствеността на клубовете, които често са владяни от мафиоти. Дават се за пример и модели на заобикаляне на забраната, като най-често инвестиционните фондове директно купуват клуб, който днес подписва с футболист, а на следващия ден го продава, като запазва процент от правата му, което на практика обезсмисля TPO. Такъв бил случаят с уругвайския клуб Депортиво Малдонадо, притежаван от мениджърската агенция Stellar Group.
Съдът в Лозана пък е атакуван, защото именно там се решават споровете с ФИФА и УЕФА, а той не прилага европейското законодателство, а в същото време бил икономически и политически зависим от двете могъщи международни организации.
Решението на съда в Брюксел е само първа стъпка, която може да разклати сериозно сегашното състояние на нещата, а именно – правото на ФИФА и УЕФА да регулират всички икономически аспекти в спорта и да имат независима съдебна система. Интересът това да се случи е огромен. Атакуваните правила определено нарушават доста бизнес интереси.
