Никога не съм била маниачка на тема килограми. Предпочитам да се чувствам добре, отколкото да разчитам на кантара да ми каже дали е така.
Все пак, в началото на лятото, в името на статистиката, се претеглих и резултатът беше 65. Много ли, малко ли, относително е да се каже.
По-важното е, че се задъхвах по стъпалата, нямах тонус и тайно си разкопчавах копчето на дънките като сядах, защото просто не можех да дишам.
Кога смених мюслито с бисквити? Кога спрях да ходя пеш и все си намирам извинение да хвана такси?
И все си взимам допълнително хляб, без да забравям и за десерта, разбира се.
Това не са навици на човек, който държи на здравето си. Маслото, захарта и безконтролното ядене на сладки неща пред телевизора няма да ми дадат енергия и здраве.
Решението да променя режима си дойде изведнъж и беше абсолютно категорично.
Казах си, че като спра сладкото, не се лишавам от него, а печеля здраве. Започнах да ходя повече пеш не за да се лиша от удобството на автомобила, а за да спечеля още здраве.
Впрочем, спечелих и пари, защото не ги давах за такси.
Още на първата сутрин, след като взех решение да променя режима си, станах по-рано, изпълнена с нова енергия – онази, която идва когато си си поставил цел и искаш с всички сили да я постигнеш.
Не, не се записах на фитнес, разбира се, защото просто не го харесвам като спорт. Но за сметка на това страшно много обичам да карам колело.
Избрах си безопасен маршрут и в следващите няколко седмици ходех на работа с велосипеда почти всеки ден.
Беше ми безкрайно интересно да откривам града по нов начин – по алеите в парка, по тихите улички, покрай кварталните кафенета, които посрещаха първите си редовни посетители.
Забравих изобщо за супермаркета, пазарувах само от пазара, на който можех да намеря само това, което е създадено от природата – плодове и зеленчуци, месо, яйца, мляко.
Със запасите от шоколад и бисквити вкъщи почерпих съседите и спрях изобщо да купувам такива сладкиши.
Заради многото плодове, които ядях, нямах никакви шоко-пристъпи.
На обяд или вечеря поръчвах само салата и месо или само постно ястие, хранех се бавно и десертът ми беше плод, а не торта.
Не ми тежеше, защото през цялото време знаех, че го правя за себе си. Не за кантара, не за прословутите дънки, които уж всяка жена си пазела и тайно се надявала отново да влезе в тях.
Не, правех го заради себе си, заради здравето на кожата, косата и тялото ми, за да имам тонус и настроение.
Така прекарах цялото лято.
В първите студени дни наистина успях да обуя „онези дънки“ – бях свалила 4 килограма само за два месеца без никакво усилие – само с простото желание да съм здрава.
Толкова е лесно.