Треньорът на Левски Елин Топузаков пое тима след напускането на Люпко Петрович. Дългогодишният капитан на „сините“ подписа договор до края на сезона. Пред „България Днес“ той направи равносметка на изминалата година и сподели амбициите за следващата.
– Г-н Топузаков, каква година изпраща Левски?
– Смея да твърдя, че добра.
Натрупахме доста победи, събрахме доста точки. Все пак лятото направихме почти нов отбор. Няма как нещата да се случат изведнъж. Момчетата показаха, че играят като отбор и колектив. Имаше и пропуски, слаби мачове и загуби, но като обща картина оценката е добра.
– Реална ли е разликата от четири точки и мач по-малко в полза на Лудогорец?
– Можеше да са по-малко, а и да са повече. Всеки отбор има слаби моменти. Когато в тях успяваш да победиш, си класен тим. Когато наистина имаш трудни периоди и се задържаш там, където ти е мястото, можеш да се наречеш гранд. Така че не са много, не са и малко. Има доста мачове до края на сезона.
– Може ли Левски да стане шампион предвид класата на Лудогорец?
– Реално това е най-логичното класиране. От друга страна, ще спомена пак плейофите. Там ще има дербита, оспорвани мачове с неясен краен резултат. Ние няма да се откажем докрай. Първо ни е заложено като генетика в нашия клуб. Така са устроени нашите традиции. Всеки ще губи точки. Въпросът е ние да загубим най-малко, да направим най-малко грешки, нека в края на май да видим докъде ще ни стигнат силите.
– В кои мачове Левски не беше на ниво?
– Имаше срещи, в които можеше да спечелим точки. Това беше мачът срещу ЦСКА-София, в който получихме гол в последните минути от спорна дузпа. Домакинската загуба от „Локо“ (Пд), където поведохме и изпуснахме две-три чисти положения да решим нещата. Включвам и мача с „Лудогорец“ с оглед на първото полувреме – гол преднина и чисто положение сам срещу вратаря. Получават се такива пропуски. Ние бяхме постоянни с изключение на три-четири по-слаби мача. Пропуснахме да вземем още някоя и друга точка.
– Наясно ли сте с играчите, които искате да бъдат привлечени, и колко са те?
– Играчите, които искаме да привлечем и имаме възможност да го направим, защото зимният трансферен прозорец е по-стегнат откъм варианти, ще бъдат максимум трима. Надявам се да успеем, защото имаме постове, на които имаме крещяща нужда най-вече от конкуренция, от дълбочина в състава. При наказание или травма да може играчът на този пост да е поне на нивото на това, с което разполагаме в момента. Старая се да вземем по-качествени футболисти. Дано успеем да ги привлечем.
– В тази бройка влиза ли Амаду Сукуна, за когото бившият му треньор каза, че е доста странен?
– Той до няколко дни ще бъде обявен официално за наш играч. Освен него надявам се на още три попълнения. Нормално е Александър Томаш да познава по-добре Сукуна. Той е работил шест месеца с него. За мен е, първо, предизвикателство, второ, голяма амбиция за работа. Още повече че аз бях един от хората, който държеше да имаме този футболист в състава. Нашата роля е да направим така, че той да е полезен за отбора и да бъде решаващ.
– Другите нови попълнения българи или чужденци ще бъдат?
– Има и българи от нашето първенство, които искам да привлечем. Има и чужденци. Не мога да конкретизирам, защото някои от тях са с действащи договори и всичко е въпрос на преговори. Трябва да сме коректни спрямо колегите.
– За втори път поемате Левски в труден момент. Сега ли беше по-тежко?
– Не мога да ги степенувам. За мен винаги е било цел и амбиция след почти четири години в треньорската кариера. Тръгнах с деца, бях част от щабовете в последните три години. Натрупах опит и неща, които съм научил. Не съм от хората, които се оплакват. Не съм мислил дали този период или предходният е бил по-тежък. Напротив, искам не само клубът и отборът да се развива като цяло, но и аз да се развивам като човек. Това е моето поприще. Това е нещото, което наистина разбирам и искам да уча все повече и повече. Да не изглежда обаче, че се уча на гърба на Левски. Мисля, че с 20-годишен стаж в този клуб имам достатъчно самочувствие и знания, които ще обогатявам. Сега може би периодът е по-благоприятен. В предходния бяхме изгубили всякакви шансове и просто доигравахме сезона.
– Изненада ли ви напускането на Люпко Петрович?
– Наистина беше изненадващо, тъй като ние работихме доста добре в екип. Коментирали сме и сме обсъждали абсолютно всичко около отбора. Към този човек мога само да изкажа голяма благодарност и респект. Аз съм работил и като футболист с него. Нещата, които него са го подтикнали, са доста дълбоки и всеобхватни. Не искам да бъда съдник. Всеки човек взима решения в живота си и отговаря за тях. Това е негово решение.
– Замислихте ли се въобще дали да приемете да водите тима?
– Никога не съм се замислял и го приех категорично поради простата причина, че така съм бил и като футболист. Когато са ми предлагали договори, не съм се пазарял никога. За мен Левски е една идея и когато тръгнах по треньорския път, това ми беше цел и амбиция. Колкото и труден момент, каквото и да е в клуба, по този въпрос не съм се замислял и за момент.
– Какво се опитахте да промените?
– В този период промених някои неща, но не генерално. Не исках да бъде шоково за отбора. Исках да продължим линията, с която се представяхме успешно. Нещата и идеите, които искам да въведа в отбора, предстоят сега в подготвителния период. Надявам се да го постигнем с много работа.
– Има ли играчи, които ви разочароваха и ще си тръгнат?
– Ако кажа, че няма, ще излъжа. Има моменти и детайли в кариерата на един футболист, когато нещата не се получават. Дали заради контузия, или поради други обстоятелства. Това е естественият подбор. Ако искаме да се развиваме и да вдигаме качеството, нормално е с тези хора, които не са оправдали очакванията, да искаме да се разделим. Така ще можем да вземем по-достойни и по-качествени заместници. Зависи от много обстоятелства. Не мога да се ангажирам с бройка, докато нямаме представа за цялостната ситуация.
– С отбора тренират няколко юноши. Близо ли са до мъжкия футбол, защото в битката за точки не попаднаха в групата?
– Когато поех отбора, с изключение на Божидар Краев, който е интегриран от доста време в първия отбор и си спечели място, нямаше хора, които да са получавали дори минимално присъствие в отбора. Щеше да е неоправдан риск най-малкото да прегорят тези футболисти от напрежението и гонене на точки. Не беше най-удачният момент да бъдат хвърлени в боя. Те ще получат шанс. Има двама-трима, които са близко до първия отбор – и тактически, и като физика. Този преход в България е доста труден и някои се отказват. Минал съм през школата и съм видял как стоят нещата. Каквото зависи от мен, ще направя. Трябва и тяхната помощ и усилия да си извоюват това, което са мечтали.
– Усещате ли подкрепата на ръководството и как влияят спекулациите за собствеността на клуба?
– Досега не мога да се оплача. Усещам подкрепа от ръководството. На мен ми е пределно ясно, че на горещия стол на старши треньор на Левски това, че я имам, не трябва да ме успокоява. Напротив, всеки треньор зависи от резултатите. Колкото и добре да работиш, когато нямаш успех, си заминаваш. Не се притеснявам и не се плаша от предизвикателствата. Искам да постигна доста неща, да направим нещо запомнящо се. По повод другите въпроси моята позиция не ми позволява да коментирам.
– Доколко удачна е Първа лига, след като за два отбора не се знае дали ще завършат?
– Това е въпрос към ръководните органи – БФС и хората, които я създадоха. От нашата камбанария ние нямаме проблем дали ще са десет отбора, дванайсет или осем. Важно е да развиваме нашия отбор. С предстоящите плейофи пролетта не само ние, но и другите водещи отбори ще играем дербита, които евентуално да ни подготвят за евротурнирите.
– Каква 2017 г. си пожелавате?
– Пожелавам си първо здраве за мен, отбора, целия клуб и всички, които милеят за Левски. Представям си и си пожелавам доста по-успешна да е от това, което свършихме през есента. Нека е по-добра в резултатите, играта на отбора и публиката. Това са нещата, които биха ме направили щастлив.